Сборник с кратки стихове (2019)
Тук има фантазия, реалност и детска невинност – все късчета от душата.
Засега ще ги наричаме кратки стихове.
Фантазия
《Луната》
Луната кихна и изкиха цяло небе от звезди.
《Тоалетната чиния》
Нервните окончания на океана.
《Без заглавие》
Птиците плуват в небето, а рибите летят в морето.
《Слънцето знае》
Слънцето знае, че ни е страх от тъмното, затова всяка нощ ни пали по една луна.
Слънцето знае, че ни е страх от самотата, затова всеки път, когато изгрее, ни носи сенки за компания.
《Леглото》
Леглото е машина на времето. Затвориш ли очи, и вече си в бъдещето.
《Вкусът на слънцето》
Всяка хапка храна, която поглъщаме, всъщност е вкусът на слънцето.
《Леглото》
Отворен ковчег.
《Люто》
BDSM в света на храната.
《Храната》
Палачът на апетита.
Детска невинност
《Детски забавления》（първа част）
Спомням си, като дете, можех да гледам слънцето с отворени очи. После ослепях.
《Детски забавления》（втора част）
Често, като дете, кляках край неравностите на глинената стена или сред буренясалите тревички в лехите. Заглеждах се внимателно, потъвах в мисли и после, като се изправях, се сгромолясвах.
《Детски забавления》（трета част）
Летните комари бучаха като гръм, хиляди или стотици. И аз полудях.
《Без заглавие》
Аз, човек, който понякога забравям да се нахраня сам, не съм подходящ да отглеждам домашни любимци. По-скоро те ще отглеждат мен.
《Приключение》（Кратка история, предстои продължение）
С меч на гръб, няколко бонбона в джоба и едно кученце, което непрекъснато си върти опашката, мога да тръгна на приключение.
Когато огладнея, ям бонбони; когато ожаднея, пия изворна вода. Щом настъпи нощта, намирам някое огромно, огромно дърво, паля си огън под него и лягам до пламъците заедно с кученцето. Гледам безбройните звезди, слушам пукането на дървата и хъркането на кученцето – и неусетно заспивам.
Реалност
《Всяко начало е трудно》
Всяко начало е трудно, освен раждането на дете.
《Социална фобия》
Алергия към хората.
《Ходене на работа》
Законно кръвопускане.
《Пенсия》
Кръвта на младите.
《Социализъм》
Доброволно кръводаряване.