Вечното творчество (няколко туита)
Някои размисли за творчеството.
1
Самотата е естествено човешко състояние. Никога не съм хранил надежди, че други хора могат да ми помогнат да я преодолея, защото знам, че никой не може истински да ми помогне. След повече от двадесет години самота отдавна съм се научил как да се забавлявам сам и съм напълно самодостатъчен енергийно. Най-свободни и силни са със сигурност не тези, които никога не чувстват самота, а тези, които я прегръщат и успяват да се сприятелят с нея.
Разбира се, има и друг вид – самотата от дълбините на космоса, която не искам да преживявам отново през живота си. Преживях я само веднъж и оттогава насам искам само да съм по-близо до хората, все по-близо. За щастие, знам, че никога повече няма да изпитам такъв момент. Онова време е завинага запечатано в определена времева линия и за мен също представлява една вечност.
2
Между истина и илюзия, като сън. Електрическите сигнали пътуват по сложни и преплетени нервни пътища. Всеки път, когато човек си спомня миналото, той често променя определени спомени, и така, незабелязано, мозъкът постепенно се преформира. Ние всъщност използваме спомени, за да усетим своето минало съществуване. В такъв случай, дали миналото ни аз наистина е завинаги запечатано в историята? Вероятно не. Те, заедно с настоящото ни аз, дишат заедно във всички пространства и измерения.
3
Борбата е вечна, съпротивата е вечна, трудностите също са вечно присъщи. Затова и колебанията в състоянието са съвсем нормални. Растежът също означава частично разрушаване и прераждане. Само смъртта и липсата на растеж могат да донесат дълготрайно спокойствие.
4
Мисля, че животът ми е пътуване в търсене на красотата: прекрасни крайни теории, възхитителни личности, красиви пейзажи, вкусна храна… Красотата е навсякъде: в мимолетното и вечното, в обикновеното и великото, в реалността и илюзията, в доброто и злото, в примирението и съпротивата. А ако временно не я открия, тогава сам ще се извая и ще създам свои собствени произведения. Аз съм наблюдател, ценител и също така творец.
5
Голяма част от хората са нетърпеливи да предадат своето биологично ДНК, докато друга, по-малка група, иска да предаде ДНК-то на душата си. Творчеството е пътят към безсмъртието. Произведенията са по-вечни от плътта.