Здравейте, 2019

Разглеждайки Weibo, попаднах на нечии очарователни и изпълнени с въображение стихове. Помислих си: колко невероятно! Значи поезията може да бъде и такава! Искам да се науча!

В Twitter видях картини на млад японски художник и бях запленен – както от визуалната страна, така и от емоционалното изразяване и въображението. И аз искам да опитам да предам образите, които се раждат в съзнанието ми!

Преди дни, докато гледах „Стар Трек“, научих за клингонския език. Оказа се, че е създаден от екипа специално за извънземните в сериала, като дори има субтитри на клингонски. Нещо повече, клингонският речник е продаден в над 250 000 копия, Google има версия на търсачката си на клингонски, а Duolingo предлага курсове по него. Помислих си, колко е страхотно, че могат да развият научната фантастика до такова ниво! Искам да го науча!

Тези дни гледам „Моята гениална приятелка“ – Лила ме плени с излъчването си, възхищавам се на финото им приятелство, а италианският език ми звучи толкова красиво! Искам да го науча!

Подобни примери има още много. Това е моето ежедневие – на всеки няколко месеца отварям врата към нов свят.

Въпреки че през по-голямата част от времето съм сам, изобщо не изпитвам скука или самота. Светът е пълен с толкова много интересни неща! Към всичко непознато изпитвам любопитство – искам да го опитам, да го разбера, да науча всичко, което ми се струва „яко“.

Разбира се, моята дефиниция за „яко“ се различава от общоприетата. За мен всичко, което намирам за интересно, е „яко“. Например, смятам, че хората, които четат много книги, са яки; тези, които пишат поезия, са яки; които рисуват красиви картини, правят хубави снимки, снимат добри филми и сериали, създават отличен софтуер, изразяват оригинални идеи, свободно изразяват мислите си и смело предизвикват авторитети – всички те са яки. Може би другите не мислят така, но аз пък смятам, че и аз съм як.

Когато постъпих в университета, и аз бях изпълнен с ентусиазъм. Но постепенно, под влиянието на средата, на монотонните лекции на преподавателите и под купища безсмислени административни правила, ентусиазмът ми постепенно изчезна напълно.

Мога съвсем отговорно да заявя, че обикновените китайски университети са места, които убиват любопитството и ентусиазма за учене у студентите. Това не е образование, а просто промяна на мястото за продължаване на контрола. Когато видях как така наречените водещи китайски университети се държаха след инцидента в Шенян в началото на годината, и как Пекинският университет потискаше студентите си, които смееха да се застъпят за правата на работниците, забранявайки техния клуб за марксистки изследвания – тогава си помислих: ах, значи и така наречените престижни университети не са по-различни, същото е и там – пълен хаос. Когато в университетските кампуси, които би трябвало да насърчават свободата и справедливостта, свободата не е позволена, аз вече бях изключително разочарован от тези институции.

През тези няколко месеца след дипломирането, след като имах достатъчно време да се изправя пред себе си, постепенно отново открих себе си, възвърнах присъщото си любопитство, страстта към непознатото, желанието за изследване и мотивацията да опитвам. Искам да видя по-голям свят, искам да изразя себе си.

От време на време пиша по нещо – 80% е за да изразя себе си, 20% – за да общувам. Не е, за да бъда оригинален или различен, просто понякога някои идеи, ако не ги запиша, продължават да ми се въртят в главата – ден-два, седмица-две, и не изчезват. Искам да общувам, но и се страхувам от общуването, страхувам се, че няма да знам как да отговоря.

Вярвам, че себеизразяването не е задължително да се ограничава до определена форма. Понякога използвам думи, понякога рисувам, снимам, опитвам се да пиша поезия, както и програми. В бъдеще може би ще правя и кратки видеоклипове. Просто искам да се изразявам по най-подходящия начин, по начин, който най-добре предава вътрешните ми мисли. Не е задължително да ме видят много хора, но все пак се надявам да има поне няколко зрители.

Като дете никога не получавах високи оценки по писане, не съм учил и рисуване, а сега тепърва започвам да се занимавам с фотография. Но изобщо не се страхувам да опитвам, нито да бъда осмиван, защото целта ми е повече изразяване, отколкото представяне. Честно казано, за някой като мен – човек, когото никой не забелязва, ако не говори, и чието присъствие е изключително слабо – да бъда видян изобщо е голямо постижение. И точно защото присъствието ми е слабо, нямам изключителни таланти или външен вид, нямам куп приятели и срещи, които не мога да откажа, нямам излишно внимание – получавам по-голяма свобода от другите – мога свободно да действам и да мисля.

Купувам си VPS и настройвам VPN, за да мога да видя един по-голям и по-вълнуващ свят. Гледам уроци, за да се науча да създавам блогове, добавям малки функции към тях и изграждам хостинг за изображения – така мога да пиша каквото си искам, без да се притеснявам за чувствителни думи, изтриване на публикации или блокиране на акаунта. Уча Data Science, машинно обучение, подготвям се да стана програмист в областта на данните. Компютърът е универсален инструмент, с него мога да правя много неща, които преди не можех.

Искам да знам как функционира светът, защо светът, който виждаме, е такъв; има ли извънземни, дали Мъск наистина ще емигрира на Марс; искам да знам как са се формирали различните култури, как са еволюирали различните системи, каква роля играе търговията между държавите, защо има войни, как се е формирал черният пазар, защо през повечето исторически периоди жените са били в неравностойно положение и често потискани; искам да знам защо хората изпитват радост, гняв, тъга и щастие, дали характерът е повече вродена черта или е повлиян от околната среда, какви са мистериите на гените, защо съществува бракът и дали брачната институция е разумна, защо има толкова много сексуални ориентации, какво всъщност е казал Фуко в книгите си…

Заради любопитството, заради желанието да знам – това е моята движеща сила да живея. Затова искам да живея възможно най-дълго, за да науча колкото се може повече.

Отчаян съм от обществото. Всеки ден чета социални новини и освен тъга и гняв, не знам какво друго да правя. Защо все още толкова много хора са подложени на несправедливо потисничество? Защо все още не са дочакали справедливостта, която им се полага? Защо човешката природа може да бъде толкова зла? Защо някои могат да пият човешка кръв и да смятат това за свое право? Защо онези, чиято кръв се пие, проклинат тези, които не искат да пият кръв и призовават другите да не го правят? Защо управляваните са обучени да мислят от гледната точка на управляващите при всеки повод?

Човечеството е сбор от противоречия. Отчаян съм от обществото, но все още мога да бъда изпълнен с ентусиазъм към живота и света. Това е моят начин да запазя душата си жива в тази отчайваща среда.

Интернет е моите очи и моите крака. Той може да ме отведе там, където временно не мога да отида, позволява ми да виждам хора, които блестят във всеки ъгъл, и ми дава възможност да опознавам различни култури и да усещам сблъсъка на различни гледни точки.

Довиждане, 2018, Здравейте, 2019. През новата година също се надявам да продължа да живея по начина, по който харесвам.

{% centerquote %} Страхуваме се само от непознатото. Колкото повече знаем, толкова по-малко се страхуваме. от Лила, „Моята гениална приятелка“ {% endcenterquote %}