Стига възхвали за учителската професия

В Деня на учителя, в ден, когато почти целият Китай е зает да поднася подаръци и да възхвалява учителите, моля, позволете ми да изляза от общия хор.

Да кажа нещо политически некоректно: Учителството е просто още една професия. Както всяка друга, човек получава пари за нея. Защо тогава трябва да се ползва със специално уважение?

Виждал съм и добри учители, които знаят как да преподават, и пълни некадърници. Но не съм срещал учител, който да е повлиял толкова силно на живота ми, че дори да го е променил. Провеждането на уроци е основно задължение на учителя. Доброто преподаване може да се дължи на отдаденост, но отдадени хора има във всяка професия. Защо тогава учителите заслужават специална благодарност?

Днес прагът за прием в педагогическите специалности е много нисък. Преди виждах как съученици от съседния клас преписваха домашни, редовно бягаха от часове и не можеха да свържат две думи, и не смея да си представя, че един ден и те ще станат учители. В повечето случаи учителите се сблъскват с незрели ученици. В наши дни учителите вече почти не се занимават с възпитание, стига да могат да преподават. Да не говорим, че много от тях дори не могат да преподават добре, а един лош учител може да съсипе живота на едно дете.

Колкото и да твърдят обратното, пристрастието сред учителите е неизбежно. Сред множеството ученици, тези, които получават най-голямо внимание от учителя, са или отличниците, или най-слабите. Именно тук най-лесно се заражда корупцията. Родителите, които подаряват подаръци на учителите, дават им пликове с пари или ги наемат за частни уроци, са безброй. Дори съм чувал, че учители в някои училища открито събират пликове с пари от родители и разпределят вниманието си към учениците според размера на сумата в плика. Това вече е върхът!

Какви други проблеми поражда това безразборно възхваляване и идеализиране на учителите? Лесно е да накараш незрели деца/техните родители да се доверят прекомерно на непознат човек. В техните очи учителят се превръща в нещо по-свято от родителите. Думите на родителите могат да бъдат пренебрегнати, но тези на учителя – никога. Но кой е правил статистика колко педофили се крият сред учителите? В Китай, където липсва сексуално образование, колко трагедии от типа на Фан Съчи се случват всеки ден?

В шести клас, когато една от учителките излезе в отпуск по майчинство, дойде да ни преподава заместник – мъж на средна възраст от друга провинция. Освен че по време на час често крещеше на по-палавите ученици: „Ако беше при нас, отдавна да съм ти зашлевил един шут!“, той обичаше да обяснява задачите на малките момиченца, докато им галеше ръцете. Забравил съм дали и аз съм била пипана (не бях сред най-облагодетелстваните), но тогава никой от нас не разбираше нищо. Най-много да се пошегувахме помежду си, без да смятаме поведението му за сериозно, нито пък да го свързваме със сексуален тормоз. Сега, като си помисля, направо ми става лошо.

Да не говорим за непълнолетните, дори възрастни студенти също могат да станат жертва на сексуално насилие от страна на учители, възползвали се от служебното си положение, или на натиск, свързан с оценки/дипломи, или пък са принуждавани да работят безплатно за тях. Разбира се, подобни неконтролирани злоупотреби с власт не са характерни само за учителите. Използването на властта за лични облаги може да се наблюдава почти навсякъде, където има власт в страната, и е широко разпространен проблем в Китай.

Можете да хвалите и да благодарите на конкретен човек, който ви е помогнал, но това безразборно идеализиране и възхваляване на цяла професия е абсолютно ненужно.

Разбира се, може да има личности с изключителен принос (макар че “велики личности” не е съвсем подходящо – обожествяването е неприемливо), но не бива да има “велика професия”.